Съюз на пенсионерите 2004
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12

 

Ангел Сталев
ПОМНЯ ВОЙНАТА

АЛЬОША

Анита Коларова

ПАНТЕОН

ТРЕПТОВ ПАРК

Веселка Кюкова

ТЕ ОЩЕ ЖИВЕЯТ

ДО ГРОБА НА НЕЗНАЙНИЯ ВОЙН

Дора Медникарова

ШОСТАКОВИЧ – СЕДМА СИМФОНИЯ

СТЕНАТА

ДНЕВНИКЪТ

ГАЛЯ БРЕЗИЧКАТА*

СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

ГЕРМАНКАТА

Гинка Димитрова

БРАТУШКИТЕ

Здравка Крумова

АЛЬОША

Иван Банев

ПРЕД ПАМЕТНИКА НА ЗАГИНАЛИТЕ

ЖЕНИ, НЕ РАЖДАЙТЕ МЪЖЕ!

РАВНОСМЕТКА НА ОТМИНАЛИЯ ВЕК

Радка Бенева

СЛЕД СРАЖЕНИЕ

КАРТИНА ОТ ВОЙНАТА

Тодорина Гърдева

ДЯДО КЪНЬО, ВОЙНАТА И АЗ

Цветан Тодоров

ДА БИЕМ, ДА БИЕМ...

ПАМЕТ

СТАЛИНГРАД, 1943

                                 

ДОСТОЙНО ЕСТ


ДОРА ЯНЕВА-МЕДНИКАРОВА

 

 

 

                                                                                            

   МОЛИТВА ЗА МЕТОДИЙ

 

Девет метра под земята!

Девет метра под скалата!

Зноимо* – колко пролети изтекоха

след водите черешови.

 

Водица, хляб. Свещица плаха. Ни лъч отвън!

Фалшив е пламъкът на факлите,

а стражите са нещо незначително.

Годините в тъмницата избистриха

светлината – най-дълбоката,

в заливите тихи на очите.

 

Повдигаш избледнялата десница

и с поглед

до свода на небето стигаш...

 

Латински, гръцки и еврейски –

от стари времена

отдавна мъртви са за хората.

Да се отключи словото!

Славянска реч на свои писмена

да забълбука из историята.

Народността е крехък цвят,

книжовността – заслонът строг

пред злите залпове на времето!...

 

Тъй благородна е вярата ти, Отче,

Свети Методие! Хвала!

Примигва пламъкът. Свещицата догаря.

Ни лъч отвън!

 

Но в тази тегоба над теб

Живее, диша, очаква те

България!

С Бориса – на бъднините

светъл брод!

Амин! И слава!

 

_________________

  • Пещерни образования в Словакия, средновековен затвор.

 

 

 

                                                                                                     

                      ТЕОФАН

 

 -  Благослови, отче! – под свода

на десницата, бледа и трепетна,

свел очи мълчаливо

младият Ломоносов е коленичил.

С таен възторг и блага почуда,

през пламъка на свещиците

Теофан се взира  -  в бездната на годините

да открие отново

пътеката към звездите.

 

Стар е светът! Уморен

от тъги и надежди!

 

Но все тъй свежи са напролет

листата на брезите – очи девичи,

сълзите на снега изплакали

в славеевите нощи.

Водата неуморно тича

през стръмната спирала на сезоните.

А новите мечти платна издуват

над младите чела – попътен вятър

нетърпеливо търсещи...

 

Повдига поглед Теофан – на мислите прибоят

припомня младостта.

Сърцето жадно е за подвизи,

но слаба е десницата.

За благослов се вдига – и тънък лъч

в полумрака на храма

звънка струна над олтара изплита.

Под купола висок – между светците,

от бляновете им повикана,

сянката на Петър Велики

над света прелита!

 

 

                                                                              

 

      ЯН ХУС

 

 

Констанц. Смрачени облаци.

Сърдито е лицето на площада.

Запалват кладата.

През страх и смут,

през скверните закани на неуките,

отровната змия на пушека

поглъща множеството.

 

Ян Хус – привързан към стълба

на земното несмислие

отправя сетната молитва

и благодарност към Всевишния,

че стигна времето

за да откъсне

от битието най-ярък плод –

Свободния университет,

покълнал пръв

сред мразовете на Европа.

 

Златна Прага

сполучи да закичи

скромното си чело с най-светъл бисер,

чист – от скудоумие, предвзетост,

гмеж, поселила се

из сивите ъгли на разума.

 

Изригват плътни пламъци – горещ е

пътят към звездите.

Едно сърце поема

по стръмното на вечността –

през вековете

да ни свети!

 

                                                                                   

 

 

 

 

КОПЕРНИК

 

 

Загасва огънят. Камината изстива.

Ръката бледа

потръпва над завивката

и изнурена,

копнее за отредената

от вечността почивка.

 

Но глъч и шум отвън!

Нахлуват учениците

и носят книгата – изящното творение

на Гутенберг

изпълва стаята с дъха

на печатарското мастило.

 

“Учението на Коперник!” – Хелиос е

центърът на близката Вселена.

От ласката му сребърна

закриляна

Земята

тържествено се носи из Всемира.

И разгадани са сезоните.

Тъй чист и ясен е

пътят на древното светило...

 

Усмивка палва

потъмнелите зеници – египетският Ра

и всички други божества

на Слънцето,

край ложето смирено коленичат...

 

Отсечен жест – ръката

мраморно изстива.

И тупва на пода изтървана

книгата – тържествен гонг –

света на мисълта разтърсил

внезапно и завинаги!

 

 

 

 

      БОГУ МИЛ ВАСИЛИЙ

 

 

Утихнал е Константинопол.

Луната

съчувствено се взира

към светлото петно в средата на площада.

Изтлява кладата от снощи

и само тънък дим се вие

към просветлялото небе –

единствен и последен

дъх на богомила.

 

Извива вихър и ласкаво загребва

среброто на изстиващата пепел.

Зората топли пръсти кърши

над Босфора потресен

и шепичката пепел над него

дългия си път поема

до всяко кътче

на Европа...

 

Човекът равен е с човека,

трудът е белегът за благородство.

Земята стъпките ни носи

и трябва да я чуем

дали за радост или за болка

я докосваме.

 

Все този спор – кокошката или яйцето?

А може би и двете

в безумието си нелепо

взаимно и внезапно

от Космоса ще се изтрият...

 

Послушай в утринта тревите,

вятърът и синевата

как тихичко припомнят

на Богу мил Василий Врач

учението и делата!

 

 

         ДОСТОЙНО ЕСТ

 

 

Говорим с мъртвите поети,

когато пролетта ни донесе

безкрайната усмивка на земята,

в руменец и зеленина.

Гласът на мъртвите поети

в пространството кънти

и напливът на птичи песни

извайва сините вълни

на облаци кристален въздух.

 

Повярвай

в храбростта

на всички дребни мигове!

В безкрайния им кръговрат

узнаваме горчилката на пътя,

определен ни

от утрото до вечерта.

 

Но постарай се – скромно

и прилежно,

съобразил безкрайността,

олтара свой

в скалата да издялаш...

За някой друг след тебе на света!

 

Гласът на мъртвите поети

ни очарова

с трудността!

 

 

За контакти: pension2004@abv.bg    

Страницата е създадена: