Златна треска

Златна треска по африкански

 

Мали. В страната, както казват, нищо  освен местната бира не се произвежда, затова правителството
съвсем официално е разрешило самостоятелен добив на злато от всички желаещи. Добиват жълтия метал
много - до 50 тона годишно, по този показател страната е на трето място сред африканските държави.

Това е важен човек - той има металотърсач. Той търси места, където има метал, където може да изкопае
плитка яма.

Намерят ли метал започват веднага да копаят. Това е африканският Клондайк.

Всички очакват да намерят голям къс самородно злато - това вече се е случвало не веднъж. След това, можеш да си купиш
къща и повече да не работиш до края на живота си. За това мечтаят всички.

На някои не им върви, те не намират нищо. Ето този "миньор" е изгорял в дупката си в земята.
"Хората умират за метал".

С добиването на злато са заети всички. Донесли са ти моторна помпа, която заплащаш с няколко торби с пръст,

в които има злато. И можеш повече да не правиш нищо - да седиш в местния бар, да пиеш скапана бира и да
гледаш европейски футбол чрез спътник. Тук всички гледат мач чрез сателит и мечтаят да намерят самородно злато

с големината на глава. Тогава можеш да не правиш нищо,а просто да гледаш футбол.
Ислямистите, които искат независимост за туарегите, досаждат на всички - те пречат да си пиеш бирата и да гледаш

мача. Всички се радват, че французите са окупирали временно страната. Но за французите това е напрежение –
на всички френски летища сега ходят войници с картечници. А малийците, добиващи злато, това не ги интересува.
Главното е да не се затруднява търсенето на злато
.

 

Средният златотърсач заработва до  150 долара  на месец. За Мали това е много. Като цяло,
това е един богат човек, според местните стандарти.

 

 Половин ден махане с мотиката и „шахтата“ е готова

 

Златото тук е почти на повърхността, и дори мързеливите малийци, мечтаещи за бира и футбол по телевизията,
намират сили да копаят земята с мотиката.

 

 

Вижте как се старае. Той си мисли, че ще намери самородно злато с размерите на футболна топка и ще отиде
да пие бира.

 

 

Чувалите напълват със земя, от която след това измиват златото.

 

 

Лелките също не могат да седят у дома ,тичат към реката, за да промиват златото. За да вършат това,
те разполагат с пластмасови кофи и половинки на изсушени местни пъпеши, като тикви.

 


Децата седят у дома и чакат, когато пораснат също ще отиват да промиват злато, да пият бира и да гледат ПСЖ
като играе със Сент Етиен.

 

 

Лелите промиват злато.

 

Това е стопанката на местния супермаркет. Тя не промива злато, затова е толкова тъжна.

 

Чуваши носят крепежни елементи за своите „шахти“.

 

На местния пазар.

 

 

Тези момчета в бара  са купувачи на злато. Виждате ли, там те правят любимите неща за малийците -
пият бира и гледат футбол. За това те купуват злато от миньорите.

 

 

Един от местните сменя злато за банкноти. Пред него има опашка от златотърсачи.

 

Ето такова е то малийското злато.

  


Източник http://na-dosuge-lana.blogspot.bg/2013/02/blog-post_4423.html

Превод Михаил Кръстев;