Зима и воля


Фотографът Евгения Арбугаева документира живота на метеоролога Вячеслав Короткий , работещ трийсет години в изоставеното селце Ходовариха на полуостров Руски Заворот *.
*Руски Заворот — полуостров в Баренцево море в Ненецки автономен окръг Русия. Представлява пясъчна ивица с височина 2—3 м и дължина около 45 км. По време на силни пристъпи на водата частично се потопява. По- високите места са покрити тундрова растителност.

Морската  хидрометеорологична станция в село Ходовариха непрекъснато работи от 17 ноември 1933 г.

Евгения Арбугаева: "Аз съм родена в пристанищното селце Тикси на брега на море Лаптеви. В детството ми, баща ми, учител по биология, често ме вземаше  със себе си на риболов, а понякога отивахме на полярната станция, където метеоролозите ни черпеха  с чай от рододендрон и конфитюр от дива къпина, разказваха ни за  северното сияние, показваха  ни атласа на облаците. Винаги ще помня тази полярна романтика. През лятото на 2013 г. отидох на екскурзия с борда на ледоразбивача "Михаил Сомов", който доставяше  провизии на трудно достъпни арктически метеостанции, тази романтика не се срещаше навсякъде. Струваше ми се, че много изследователи като че ли служат като часовои. След два месеца плаване аз се приземих на полуостров Руски Заварот: тук на станция  Ходовариха, се запознах със Слав и осъзнах, че аз трябва да се върна ".

 

"През зимата отидох да Ходовариха с хеликоптер от Нарян-Мара .Носех кутия с портокали и шампанско, за да отпразнуваме Нова година, и клетката с папагала - подарък за Слав. Той не се изненада от пристигането ми, макар да не го очакваше - телеграмата до него така и не пристигнала. Настаних се  в стаята, където по-рано е живял вторият метеоролог. "

"Работата на метеорологичната станция беше такава: на всеки три часа Слав  отиваше  на метеорологичната площадка  и отчиташе данните - температура на почвата и въздуха, скоростта на вятъра, валежите, атмосферното налягане, а също така определяше формата на облаците. Всичко това той записваше в пожълтелия дневник и предаваше по стария радиопредавател на човек с инициали  Бадан-21, който той никога не е виждал. Инициалите  на Слав - Бадан-15 ".

"През втората седмица ме споходи мрачно настроение, и реших да поговоря за това със Слав. "Мрачното ти  настроение се дължи на факта, че имаш много очаквания – каза той – затова се измъчваш, а ако не очакваш нищо то всичко ще е спокойно." И тогава той смени темата: "Струва ти се, че всеки ден тук прилича на другия. Вчера видяхме северното сияние, как то бягаше по небето. Красиво е, нали? Днес ясно се виждат звездите, а последната седмица те се криеха зад облаците. Днес морето е като масло - ледени кристали на повърхността на водата го правят матово. Ето, че всеки ден, има нещо ново! "

"На Нова година реших да почистя стаята на Слав. Отначало той се отегчаваше от моята дейност, но когато в стаята стана по-чисто, той се изненада, че е станало по-комфортно. Приготвих нещо, сложих на масата донесените от града свещи, портокали и шампанско. В клетката над масата чирикаше моят новогодишен подарък - папагалът. Когато часовникът удари 12, ние излязохме навън и произведохме празнични салюти със сигнални ракети. Слав беше щастлив: "Женя, знаеш ли, през всичките тринадесет години на станцията, аз никога не съм празнувал така Нова година!"

"При последното ми посещение Слав ми разказа цялото си детството. "Ние със  сестра  ми прекарахме детските си години в морето - нашите родители работеха на борда на кораб. После  станах радист на кораба. След това се ожених, а жена ми ми каза: избирай - или аз, или морето. Аз тогава избрах нея, но след десет години не издържах и избягах на станцията. Привличат ме  тези места. Може да се каже, че аз живея тук, като на голям кораб: от всички страни, е море, без което аз не мога да живея ". А после с тъга ми призна, че скоро ще се пенсионира и трябва да напусне станцията: през лятото в Ходовариха построили нова сграда , с компютър и автоматична система за наблюдение. "

Източник

Превод М. Кръстев