Съюз на пенсионерите 2004
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12

 

Завист. Съвременна притча

В болницата в една стая лежали двама тежко болни човека. Леглото на единия било до прозореца, а на другия – до вратата.

 

- Какво се вижда през прозореца? – попитал веднъж, този който лежал до вратата.

 

_ О! – оживил се първият. – Виждам небето, един облак, приличащ на звяр, езеро и гора в далечината.

 

Всеки ден, лежащият до прозореца разказвал на своя съсед какво става зад прозореца. Той виждал лодка, рибари с огромен улов, деца, играещи на брега, двама влюбени, държащи се за ръце и не свалящи сияещите си очи един от друг.

 

Докато той наблюдавал тези удивителни събития през прозореца, през цялото време съседът му го измъчвала глуха злоба. „Това е несправедливо, - мислел си той. – Заради какви заслуги са сложили него до прозореца, а не мен, аз мога да гледам само олющената боя на вратата, докато той се любува на изгледа през прозореца?”

 

Веднъж, лежащият до прозореца се закашлял силно и започнал да се задъхва. Опитвал се да докосне копчето да повика медицинската сестра, но нямал сили, защото треперел от кашлица. Съседът му наблюдавал ставащото. Не му струвало нищо да натисне своето копче, но не го направил.

 

След известно време първият утихнал и се изпънал върху постелята.

 

Когато го изнесли, съседът помолил сестрата да го преместят до прозореца. Сестрата изпълнила молбата на болния, преместила постелите му, помогнала му да се премести на съседния креват и като се убедила, че на болният му е удобно, се насочила към вратата. Изведнъж я спрял учуденият възглас на болния.

 

_ Как така! Срещу това стъкло стои само една сива стена! Но този, който умря, ми разказваше, че виждал гора, езеро, облаци, хора… Как е можел да вижда всичко това през прозореца?

 

Медицинската сестра се усмихнала печално:

- Той въобще не е могъл да вижда нищо; вашият покоен съсед беше сляп.

 

Превод: М. Кръстев

Източник : http://subscribe.ru/group/umnyij-otdyih-lyubimyie-pritchi-i-aforizmyi/1022695/

 

Страницата е създадена :