BG FLAG

Завет

Тая шепа земя,
по инерция сякаш държава,
оцелява сама,
ала колко живот ù остава?

Векове на възход,
а след туй векове на забрава...
И измъчен народ,
свикнал залъка даже да дава,

свикнал все да шепти,
да търкаля живота полека.
И не помни почти,
че е тук от тринадесет века...

Тая свята земя
на забравени вече герои,
тя е само една
и помни, сине мой, че е твоя.

И да тръгнеш оттук,
да те няма десетки години,
не отпускай юмрук.
И помни, че си българин, сине!

от Ники Комедвенска

НАСЛЕДСТВО

Ники Комедвенска

Остана ми едно дърво от баба -
една изпосталяла стара вишна.
Снагата крива, корените слаби…
Ни цвят, ни род - не ставаше за нищо.

Накриво я посрещах - трън в петата,
посегна ли с топора, ще я срина.
На косъм й се вееше душата,
завързана за старата градина.

И с две ръце замахнах - да я няма!
Но се превих, останала без сила -
аз цял живот руших и сякох само,
а ни едно дърво не посадила.

Топора го зарових във земята.
Оставих я, пък нека да не ражда!
И с шепи я поливах цяло лято
да не умре от мъка и от жажда.

Дали отгоре баба бе видяла
и силата й върнала предишна…
Напролет я заварих разцъфтяла.
…и ядох плод от бабината вишна

Просто е

На мен ми стигат простите неща,
които Бог на пътя ми е сложил -
паница леща, изворна вода
и топла длан в студеното ми ложе.

Да ме посреща всяка пролет с цвят,
да стъпвам боса върху орна нива...
Не искам чудесата ти, о, свят -
на мен и простотата ми отива.

Додето има в къщата ми жар
и на гърба си нося топла риза,
не ми е нужен пътят за Дакар,
ни Лувъра, ни кулата на Пиза.

Нали за първи път проплакваш гол
и в балдахин, и в сламена постеля...
А след това е просто - хляб и сол...
И жив човек до теб - да ги споделяш...