Съюз на пенсионерите 2004
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12

 

 

Къде е усмивката им?

 

          Високо в планината имало едно глухо селце. Глухо  не защото, че жителите му са глухи. А защото останалият свят бил глух за него. Хората в селцето живеели като едно семейство. Младите почитали старите, мъжете почитали жените. В речта им не съществували думите: обида, собственост, ненавист, мъка, плач, печал, корист, завист, притворство. Те не знаели тези и други подобни думи, защото нямали такива неща, които да наричат с тези думи. Те се раждали с усмивка   и от първия до последния им ден сияйната усмивка не слизала от лицата им.

  УсмивкаМъжете били мъжествени, а жените – женствени. Децата помагали на възрастните, играели и се веселели, катерели се по дърветата, събирали плодове, къпели се в планинската рекичка. Възрастните ги учели на езика на птиците, животните и растенията и децата научавали много неща. Почти всички закони на Природата им били известни. Старите и младите живеели в хармония с природата. Вечер се събирали около огъня, изпращали усмивки на звездите, всеки си избирал своя звезда и разговарял с нея. От звездите те научавали законите на Космоса,  живота на другите светове. От незапомнени времена при тях било все така.

 

Веднъж в селцето се появил човек и казал:

Аз съм учител.
УсмивкаХората се зарадвали на новодошлия. Доверили му децата си с надеждата, че учителят ще ги научи на по-важни знания от тези, които им давала Природата и Космоса. Само едно недоумявали хората: защо учителят не се усмихва, какво е това – лице без усмивка?

 

Учителят пристъпил към обучение на децата. Минавало време и всички забелязвали, че децата им се променят, по-скоро, като че ли ги подменят. Те ставали раздразнителни, появявало се озлобление, често се карали помежду си, отнемали си вещите един-други. Започнали да се подиграват, усмивките им станали лукави. От лицата им се изтрила предишната, обикновената за всичките жители на селцето усмивка. Хората не разбирали това добре ли или е лошо, тъй като самата дума „лошо” също не била в техния речник. Те били доверчиви и считали, че това са новите знания и умения, които учителят им донесъл от другия свят.

 

Изминали няколко години. Децата пораснали, животът в планинското селце се променил: хората заграбвали земи, изтласквайки по-слабите, заграждали я и я наричали своя собственост. Станали недоверчиви един спрямо друг. Забравили езика на животните и растенията. Всеки загубил своята звезда на небето. За сметка на това в къщите им се появили телевизори, компютри, мобилни телефони, издигнали се гаражи за автомобилите им.

Хората загубили своята сияеща усмивка, но усвоили грубия кикот.

 

Гледал всичко това учителят, който така и не се научил да се усмихва и се гордеел, че в глухото планинско селище приобщил хората към съвременната цивилизация.

Усмивка

Източник: http://subscribe.ru/group/umnyij-otdyih-lyubimyie-pritchi-i-aforizmyi/534269/

Превод М. Кръстев

 

Страницата е създадена :