шаблон цвете

Начало Начало    Контакти Контакти
 

  

Уникални разкази с неочакван край, само от... 55 думи

 писалка

Редактор от списание „New Time" организира конкурс с  изключително интересно условие. Изискванията пред участниците са следните: трябва да напишат разказ само от 55 думи, но текстът трябва да има строен сюжет, добре разгърнати герои и неочаквана развръзка.

Резултатът е уникален – получават се страхотни разкази, а самият конкурс получава невиждан обществен отзвук. В следствие на което разказите са събрани и публикувани в сборник с името „Най-кратките разкази в света".

Вижте някои от тях. И отново ще се убедите, че едни от най-добрите разказвачи, са майсторите на кратката форма.

*   *    *

В болницата
Тя караше с бясна скорост. Господи, само да успее да стигне навреме!
Но по изражението на лицето на лекаря в реанимацията разбра всичко.
Разплака се.
- Дойде ли в съзнание?
- Мисис Алертън, - меко заговори лекарят - трябва да сте щастлива. Последните му думи бяха:
„Мери, обичам те!".
- Благодаря. - хладно отвърна Джудит.

Автор: Барнаби Конрадещи

линии

 

В градината
Тя седеше в градината, когато видя, че той тича към нея.
- Тина! Моето цвете! Любовта на живота ми!
Най-после го произнесе!
- О, Том!
- Тина, цветето ми!
- О, Том, и аз те обичам!
Том се приближи към нея, коленичи и бързо я отмести встрани.
       - Цветето ми! Ти си стъпила върху любимата ми роза!
Автор: Хоуп Ай Торес

линии

Начало
Беше му много ядосана. В своя идиличен живот те имаха почти всичко, но тя жадуваше само за едно – това, което никога не са имали. Само неговото малодушие беше пречка.
После ще трябва да се освободи от него, но още е рано. По-добре да е спокойна и хитра. Прекрасна в своята голота, тя хвана плода.
        - Адам... - тихо се обърна към него тя.
Автор: Енрике Кавалито

линии

Рандеву
Телефонът звънна.
- Ало - прошепна тя.
- Виктория, аз съм. Да се срещнем в каютата в полунощ.
- Добре, скъпи.
- И, моля те, не забравяй да вземеш бутилка шампанско! – каза той.
- Няма да забравя, скъпи. Искам да бъда с теб тази нощ.
- Побързай, нямам търпение! – каза той и затвори.
Тя въздъхна, а после се усмихна.
         - Интересно, кой ли беше?
Автор: Никол Уедъл

линии

В търсене на Истината
Най-накрая, в това забутано, уединено селце търсенията му приключиха. В старата стаичка, край огъня стоеше
Истината.
Никога не бе виждал по-стара и уродлива жена.
- Вие сте Истината?!
Сбръчканата старица кимна тържествено.
- Е, кажете какво трябва да кажа на света? Какво послание да предам?
Старицата се изплю в огъня и отвърна:
         - Кажи им, че съм млада и красива!
Автор: Робърт Томпкинс

линии

Съдба
Имаше само един изход. Нашите животи вече се бяха преплели в толкова сложен възел от гняв и блаженство, че нямаше какво друго решение да вземем. Ще се доверим на жребий: ези – ще се оженим, тура – ще се разделим завинаги.
Монетата беше хвърлена. Падна, завъртя се и спря.
Ези.
Гледахме я с недоумение.
После в един глас казахме: „Може да я хвърлим още веднъж, а?"
Автор: Джей Рип

линии

Решаващият момент
Тя почти чуваше как вратата на килията й се затръшва.
Свободата си отиде завинаги, а сега съдбата й беше в чужди ръце.
В главата й започнаха да препускат безумни мисли за това, колко хубаво би било сега да отлети далече, далече. Но тя знаеше, че е невъзможно да се скрие. Обърна се с усмивка към младоженеца и повтори:
„Да, съгласна съм".
Автор: Тина Милбърн

линии

Благодарност
Вълненото одеяло, което наскоро му бяха дали в благотворителната фондация, удобно обгръщаше раменете му, а ботушите, които днес намери в един контейнер за боклук, изобщо не му убиваха.
Уличните огньове така приятно сгряваха душата му след цялата тази смразяваща тъмнина... А скамейката в парка се оказа толкова позната за стария му, превит гръб.
„Благодаря ти, Господи, - помисли си той – животът е просто прекрасен!"
Автор: Андрю Хънт

 линии

Висше образование
- В университета само търкахме пейките – каза Дженингс, докато миеше мръсните си ръце. - След всички тези съкращения на бюджета, няма да ви научат много, просто пишат оценки и всичко си върви както обикновено.
- А вие как се научихте?
- Не сме се научили. Впрочем, можеш да погледаш как работя.
Медицинската сестра отвори вратата:
       - Доктор Дженингс, викат ви в операционната.
Автор: Рон Баст

линии

Подбрала : рени4

 

 

Страницата е създадена :