Недялко Йорданов

Стара къща. Стара ограда.
Стара круша до стара врата.
Стари, стари баба и дядо.
Старо село накрай света.

Тя преде, той до нея похърква,
прeкопал половин бахча.
Мучи крава в разбитата църква,
дето стария поп ги венча.

Мили Боже, каква идилия!
Съска гъска, пролайва псе.
Чака цялата градска фамилия
коледното прасе.

Той се вдига, тихо попържа,
докато цепи дръвца.
Тя на огъня ще му изпържи
от полога две-три яйца.

Скопост женска. Жилавост мъжка.
Тя – на двора. На къра – той.
Пълна самоиздръжка –
първобитнообщинен строй.

Що вода пиха двете стомни,
а магарето още оре.
Дълго минало – кой да го помни.
Кратко бъдеще – кой да го спре.

Н Йорданов