ПУСНЕТЕ МЕ В СССР…

Уморих се да следвам пътя на демократичните реформи, останах без пари, а съседите ми се пропиха. В телевизора ми зловещо вие вятърът на бъдещите промени,а дикторите на новините ме плашат с демокрацията, трагедията, тероризма и други ужаси ...

Тихо си мечтая да си купя една поничка с конфитюр за шест съветски копейки и да ми завият херингата в последния брой на вестник "Правда". Искам да се обърна и да тръгна обратно. Искам страна, където няма терористи, проститутки, рекетьори, кметове, презентации, долари и многопартийност. Е, питам , защо преди десет години изгонихме една партия, за да сложим на врата си десетки други? Е, все пак спечелихме, изгонвайки едни чиновници и поставяйки много нови.

Значи. че за да станем свободни, трябва да се превърнем в просяци. А кому заплатихме за нашата свобода и дадохме всичко, което имахме? На олигарсите, политиците, бандите, чиновниците, или това е едно и също? Аз отново искам всеки ден по телевизора да ме лъжат за успехите на социализма, а не да ме плашат с всякакви катаклизми...

Пуснете ме в СССР. Аз мога да намеря обратния път, тъй като по този път ние постепенно захвърлихме всичко, за да вървим по-леко. Аз ще събера всичко по пътя на нашите реформи и ще се върна обратно в СССР, не с празни ръце. В далечното минало аз съм правил много обещания - октомврийски, пионерски и комсомолски, и защо ли винаги съм ги нарушавал?

А после аз въобще продадох Родината. В този минал живот, още в СССР, аз се заклех в Червената армия във вярност на социалистическото отечество,и от пръстите ми тази родолюбива пот остана на автомат "Калашников".

Аз наруших клетвата и сега трябва да отговарям, пред моите другари, които, от своя страна, също предадоха Родината и трябва да отговорят пред мен. Често се чудя защо наруших военната клетва, а не се втурнаха с оръжие в ръка да отстоявам социализма. Това беше масово предателство на нашите социалистически идеали и придобиването на капиталистическите идеали, които днес също сме готови да продадем. Аз ,по принцип, съм съгласен да си спомня за своята военна клетва и да изпълня дълга си,но моята родина не ми дава автомат и дори обискира на улиците минувачите , за да им отнеме оръжията. Очевидно е, че родината вече не очаква от нас подвиг, тя е обидена и уморена от чакане. И ние отново чувстваме, че отечеството е в опасност, и мислим как да избягаме от него. Аз не искам да отида в Америка, аз искам в СССР. Ще стоя до последната си капка кръв мъжествено на опашка за колбаси, ще ходя на съботници и ще нося на Първомайските демонстрации най-тежките транспаранти. Кълна се, повярвайте ми, ако все още можете да ми вярвате.

Да се учиш на комунизъм никога не е късно, и дори не трябва да се учиш, а просто да се повтори. Сутринта да станеш с думите на стария химн, да изядеш филия с наденица от купонен колбас , да си купиш за три копейки билет за трамвай и гордо да минеш през портала на родния завод. Ще бъда ударник на комунистическия труд, честна дума,и доброволно ще си купувам билети от парично-предметната лотария

До сълзи ми се иска само веднъж да видя лозунга за победата на социализма и приятелството на всички съветски народи. Ние предадохме Рига, Крим проиграхме на карти? А сега към Курилските острови приканваме японците. Да, върнете ни, мамка ви, и Киев - майката на нашите градове. Искам да отида в СССР, където всички ние сме все още заедно, всички сме живи, където още не стрелят, не взривяват, не бомбардират, не разделят. Ако всичко това ние платихме за колбаси, и бутилки с бира, то приемете си ги обратно, благодаря ви, аз повече не ги искам.

И всеки ден ни плашат със зловещо изменение на последната Конституция. Да и няма защо да ни плашат, много малко хора я четат и дори никой няма да забележи, ако нещо мълчешката се пренапише.

От нас никога не ни отнемат правото на труд, задължават ни да на работим, и правото на почивка се опитаха да отнемат само веднъж, когато изкорениха лозята и ни забраниха да пием.
Независимо от това да се върне Конституцията, защото без нея не може. Веднъж се опитах да сравня всички наши съветски и руски конституции. По принцип едната от тях беше по-неизпълнима от другата. По принцип, всяка следваща Конституция беше по-добра от неизпълнената предишна.

Аз. например, искам бързо да се възползвам от конституционната свобода на словото, но не намирам подходящите думи. Искам да се върна, да събeра на едно място всички днешни политици, още млади и непорочни, да им разкажа всичко за последните двадесет години и да видя мнението им.

Аз с удоволствие ще покрия всички норми на СССР по ГТО, отпадъчна хартия, метален скрап, комсомолските вноски и пари за подпомагане на угнетените в Африка. Вземете всичко, нямам нищо против. Оказва се, че това съвсем не е скъпо за спокоен живот. Ние ще извадим от гроба Леонид Илич, ще го съживим, ще го целунем и ще окачим ордените останали върху гърдите му.

Тя надеждно би приспала цялата страна, която и не е необходимо да се събуди, ако не знаете точно с какво да се заеме тя.. Сега имаме долари повече, отколкото в Америка, вече ги сменяме за евро. Не мога повече да следвам пътя на реформите. Не вярвам нито в червените, нито в белите, нито в десните, поради което те не вярват в мен. Аз бих останал с всички останали хора, но аз най-много се страхувам от тези същите хора. Винаги съм бил с тях, но изведнъж отпаднах, е добре, мисля, случайно, сега се връщам в строя, но изведнъж виждам, че не само аз съм паднал, много наоколо са изпопадали.

Аз никого не призовавам тук, заминавам сам в тази страна, където всички са чакали най-доброто и са пропуснали доброто. Чувствам, че скоро всички ще поискат Съветският съюз и ще тръгнат натам в стройни редици,може би дори начело с нашето правителство. Искам да избягам там на първо място, и да застана на опашката буквално пред всички. Останалите ще започнат да се нареждат след мен, но места за всички няма да има. Тя ще бъде, но ще бъде по-късно. А аз заминавам сега. Ще хвърлят камъни по гърба ми. А после ще хвърлят камъни по гърба на тези, които ще се опитват да ме върнат, но ще дойдат заедно с мен. Да, необходимо е Ленин да е отново жив, партията да стане чест и съвест, децата да се запишат в комсомола и да се занимават с физическа култура.

Необходимо е да разорим всички богаташи и да ги направим равни с бедните, да направим водката по 4 рубли и 12 копейки за бутилка и заедно с украинците, белорусите , естонците и другите приятелски народи да пием толкова много, че да забравим враждата и да се събудим отново в СССР.

Това е единственият начин, и някаква друга пътечка не съществува. Днешните деца ще живеят в социализма. И нашите внуци ще започнат да строят комунизма, не веднага, разбира се, но обезателно ще започнат.

Отново ще се върнем в СССР, отново ще направим мощна държава и честна партия, навсякъде ще окачим портретите на любимите лидери и техните славни думи, от нас отново ще започнат да се боят развитите страни,и ние спокойно ще живеем в нашите малки кухни и безстрашно ще започнем да разказваме вицове за властта и управляващата партия. Това е истинско щастие – да нямаш нищо и нищо да не губиш.

И след това всичко ще се повтори. Отново някой ще кресне на ухото на мирно спящата страна и тя с радост ще тръгне по пътя на новите демократични реформи. Ние, разбира се, ще отидем малко по-далече отколкото днес. Но никога няма да отидем точно напред или назад .., а просто ще се движим в кръг (от вежливост Ленин е нарекъл това спирала).

Според всички наши поговорки следва, че царят трябва да е мъдър, а народът хитър. И ако решим да изберем да царува сегашния ни ръководител, то изведнъж всички стават хитри и дружно се завъртат. Важно е, този завой да не бъде твърде остър, иначе много хора могат да бъдат прегазени, макар че никой няма да се обиди, че е задраскан от всички лоши пътища и разрушителните сили.

Аз не искам да завивам заедно с всички, искам веднага да се върна назад стриктно и по правия път, и направо в СССР. Ще чакам всички ви там.

Източник

Михаил Кръстев