Съюз на пенсионерите 2004
Начало Начало    Контакти Контакти

Старият дядо и внучето

Как синът отвори очите на родителите си

Един възрастен мъж се преместил да живее при своя син, съпругата му и четиригодишния им син. Ръцете на стария мъж треперели, с очите недовиждал. Походката му била кретаща. Семейството се хранело заедно на една маса, но старите, треперещи ръце на възрастния човек и слабото му зрение затруднявало този процес. Граховите зрънца се изсипвали от лъжицата върху пода, когато хванел чашата, млякото се разливало върху покривката.

Синът и невястата му започнали все повече да се дразнят от това.

  • Трябва да предприемем нещо, казал синът. - На мен ми стига това, че той сърба шумно, изляното мляко и разпиляната върху пода храна.

Мъжът и жената решили да поставят отделна малка масичка в ъгъла на стаята. Там дядото започнал да се храни самотен, докато останалите членове на семейството се наслаждавали на обяда. След като дядото два пъти счупвал чинийката, започнали да му слагат храната в дървена купа.

Когато някой от семейството крадешком погледнел към дядото виждал сълзите в очите му, защото той бил съвсем самотен. От тогава единствените думи, които чувал по свой адрес, били хапливите забележки, когато изтървал вилицата или разсипвал храната.

Четиригодишното момченце, мълчейки наблюдавало всичко. Една вечер, преди вечеря, бащата забелязал детето, да си играе с малки дъсчици на пода. Той ласкaво попитал малкия:

  • С какво се занимаваш?

Също така доверчиво момченцето отговорило:

  • Аз прaвя малка купа за теб и мама, от която ще се храните, когато порасна. Момчето се усмихнало и продължило да работи. Тези думи така поразили родителите, че загубили дар слово. После сълзи се стекли по лицата им. И макар нито една думичка да не била произнесена и двамата разбрали какво трябва да направят.

Още същата вечер синът отишъл при баща си, хванал го за ръката и нежно го довел до семейната маса. В следващите дни той започнал да се храни заедно със семейството. И защо ли нито синът , нито снахата се ядосвали, когато покривката се изцапвала.

Децата са необикновено проницателни. Очите им винаги всичко забелязват, ушите им винаги се ослушват и техният разум винаги щателно обработва информацията, която жадно поглъщат. Ако те виждат, че ние сме търпеливи, поддържаме атмосфера на любов в къщи, те ще копират това поведение през целия свой живот. Мъдрият родител разбира, че всеки ден полага тухла в бъдещето на детето си.

По баснята на Лев Толстой „Старият дядо и внучето“