Рожденият ден на една самотна баба

 Юлиана Никифорова  

 

Днес имаше рожден ден. Ставаше на 72 години. Още от сутринта настроението й бе приповдигнато. Свари си чай от изсушената от нея липа, начупи в него малко сиренце и хляб, сложи и две лъжички захар.

Днес беше заслужила да се поглези, нямаше да пести отново от продукти. Започна да шета из малките стаички, но от превъзбуда все забравяше какво е започнала да прави и припряно обикаляше наоколо. През цялото това време се ослушваше за звъна на телефона. Беше го пъхнала в джоба на жилетката си, за да може веднага щом я потърсят да се обади.

Чакаше Жорко, единственият й внук, да я поздрави за празника. Не очакваше да дойде, знаеше, че е много зает. Той работеше в голяма фирма, непрестанно тичаше да върши разни изключително важни дела и нямаше време да пътува толкова далече, само за да я види. Жорко беше много зает.

Спомни си, когато се роди. Синът на сина й. Дотогава не бе и подозирала, че може да обичанякой повече от собственото си дете. Всяко лято го оставяха при нея на село. Това бяха най-пълноценните месеци в самотния й живот.

Останала млада вдовица, с много лишения и труд, успя да изучи баща му. Щом завърши, той отиде в столицата. Там се запозна със снахата, започна работа, купиха апартамент... устроиха се добре. Докато Жорко беше малък идваха редовно, после посещенията намаляха. Бяха много заети.

По-късно през деня реши за всеки случай да замеси любимата на Жорко баница. С точени кори. Когато оставаше при нея на село, все я молеше да му я прави.

Погледна към покритата с каренце масичка. Там стоеше един бонбон, обвит с целофан. Преди две седмици съседката я почерпи за сватбата на нейния син. Личеше си, че е скъпа бонбона. Веднага си помисли, че на Жорко много ще му хареса - той много обичаше шоколад. Запази му я. За всеки случай.

Денят бавно отминаваше. Слънцето вече започна да се скрива. Цялата шетня през деня я беше изтощила и тя уморено се отпусна на стария диван пред телевизора. Телефонът в ръцете й още мълчеше. Загледа се в любимия си сериал. Цялата фамилия живееха заедно и всички уважаваха и слушаха старите.

Някой почука на вратата. Тя пъргаво скочи и без дори да попита кой е отвори. Сина й, снахата и Жорко! Нейният обичан Жорко! Дори и торта й бяха взели! Прегръщаше ги и целуваше, галеше лицата им и повтаряше безспир "Благодаря ви, дечица! Благодаря ви!"

Старицата трепна и се събуди. Беше заспала на дивана. Погледна телефона и избърса влагата от очите си. "Той, Жорко е много зает..."