Съюз на пенсионерите 2004
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12

Русе

 

Основаване

 

       На самия бряг на р. Дунав е възникнало първобитно селище. Преди 23 века

там се заселват траките. По-късно на мястото на днешния град се издига римско
селище,
на което е дадено името Сексагинта Приста – което означава пристанище

на 60 кораба.

Това ставапрез І в.
ОтСексагунта приста тогава се смята рождената дата на града.

Приста загива и по време на Първото
българско царство до него се появява селище

с името Руси – от заселилите се по-тези
места руси от руската армия на княз

Светослав. След приемането на християнството
от българите покровител на

младежките военни формирования става
св. Георги. Това е причината селището да

бъде преименувано на Гюргевград. Към
средата на 15 век с РУСЕ вече се означава

само населението на десния бряг на река Дунав,
а с ГЮРГЕВО – това на левия бряг.

Оттогава започва и самостоятелното развитие
на тези два града.
По време на турското робство към името се прибавя
умалителната частица „чук” и името става
Русчук, което означава „малък Руси”.
След освобождението градът получава
днешното си име Русе. Централната част
на града е известна с уникалната си
архитектура от края на 19 и началото на
20 век
. В старите сгради са широко
застъпени стиловете барок, модерн,
неокласицизъм< и сецесион. Стилът на много
от тях е повлиян от виенската
архитектура. През 1893
г. Русенската община приема правилник за строежа на
частни сгради. В него се нарежда всички къщи по главната градска улица да
бъдат украсени с „пластическа каменна декорация“.Често наричан
"Малката Виена",
през 2009 Русе спечели почетна награда за най-красив град в

България.

 

Нововъведения през ХІХ век

 

  • построена е първата ж.п. линия в България;
  • тук се създава първата аптека;
  • построен е първият метален кораб;
  • създадена е първата частна банка;
  • построена е първата метеорологична станция;
  • първото морско училище;
  • първото застрахователно дружество;
  • състояла се е първата кинопрожекция;

 

Герб

 

        ерб на РусеГербът е дело на Георги Радулов и се използва от
1984 год. Има форма на щит.
В него в стилизиран вид са
изобразени Паметника на свободата и вълни,

символизиращи връзката на града с р. Дунав. В горната

част на щита е изобразена крепостна стена и кули,
символизиращи древността на гр. Русе. Преди този герб

се е използвал и друг, на който е бил изобразен и
Мостът на дружбата.

 

 

 

 

 

 

 

Паметник на Свободата

Паметникът на свободата в Русе

 

         Паметникът на Свободата е построен в центъра на града през 1908г., от

италианския скулптор Арнолдо Цоки. Композицията е пирамидална. Статуята на

върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, а с

дясната сочи посоката откъдето са дошли освободителите. Жената е символ на

 свободна България. При основата има два лъва, единият разкъсва с уста робските

вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На челната страна има надпис:

 „На поборниците и опълченците, които са взели участие в освобождението на

 България през 1867 – 1877г. ”На останалите три страни са изобразени сражения.

 На задната страна са поставени две оръдия от Освободителната война.

 

Дунавмост

 

         „Мостът на дружбата”, наречен още Дунавмост е строен през 1952-1954 г.

съвместно от български и румънски строители и свързва градовете Русе и Гюргево.

 Всяка държава е строила моста от своята страна. Открит е на 20 юни 1954 г.

Дължината му е 2,80 км. и се издига на 30 м. над водата. Строен е на две нива. Моста на Дружбата

На първото е железопътна линия, а на
второто – шосейна. Средната част може

да се повдига и да пропуска големи кораби.
До момента това е единствения

мост над р. Дунав между България и
Румъния и на разстояние от около 500 км.

 

 

 

 

 

 

 

Най-старата сграда, оцеляла през вековете

 

         Най-старата запазена и до днес русенска сграда е катедралният храм

 “Св. Троица”, построен през 1632 година. Храмът е трикорабна базилика.


Църквата Света Троица

Вкопан е четири и половина метра под нивото на двора, поради изискванията

на турската власт. В югозападния ъгъл на
храма се намира стара римска катакомба

от V век, която е била включена при
строежа на днешната църква. За
разширение
на храма дарителят, свързан
с Русе чрез своите родители, дарил
40 000 лева.

 Били построени два параклиса. Единият
бил посветен на св. Александър Невски

и е осветен на 5 август 1884 г. През 1979 г.
е освободен, а през 1983 г. преустроен
в музейна експозиция за църковна утвар,
икони и старопечатни книги.

           Вторият параклис е посветен на светите братя Кирил и Методий.

Най-колоритен е иконостасът, който е изработен през 1805-1807 г. По това
време са нарисувани и иконите, които са дело на бащата на Захари Зограф –
Христо Димитров
и носят чертите на Самоковската иконописна школа.

            Стените на храма са изографисани през 1934 г. от проф. Стефан Иванов

 и Господин Желязков.

            През 1870 г. е създаден църковният хор по идея на учителя
Тодор х. Станчев.

Той е единственият хор в България след 1900 г. на ежегодна държавна субсидия.

             В този храм са първите наченки на килийното обучение в Русе през

ХVIII век. Тук са посрещнати руските войски, водени от ген. Тотлебен.

Катедралният храм “Св. Троица” е обявен за ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА ОТ

НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ през 1983 г. Непрестанно се полагат грижи за неговото

съхранение и обновление, за да бъде запазен за идните поколения, като една

от светините и старините на Русе.

 

Скален манастир "Св. Димитър Бесарбовски"

 

 Басарбовски скалем манастир          Скалният манастир "Св. Димитър Бесарбовски" се намира в непосредствена

 близост до Русе, в землището на село
Басарбово, в скалите край река Русенски
Лом.

Това е единственият действащ скален
манастир в съвременната територия на

 България. Своето начало скалният манастир
край село Басарбово води от XIII в.,

 когато множество скални манастири се
изграждат в територията на Втората
българска държава. Най-ранните
исторически сведения
за съществуването на манастира

на това място датират от XV век в турски
документи. Според житията

преподобният Димитър Бесарбовски, наречен още Св. Димитър Нови, е живял
през
XVII век в близкото село Басарбово, отглеждал е овце и е имал лозе край
река
 Русенски Лом. Пословично било неговото отношение към живите същества,
за което
 пример е обетът му да ходи бос с единия крак, с който е стъпкал по
невнимание
малки пиленца. Той водил скромен живот и решил да постъпи в
манастир.

Димитър тръгнал по река Лом и намерил пещера с манастир. Там той продължил

своя отшелнически живот в скалите. Димитър Бесарбовски живял до края на

 живота си на това място. Когато станал много стар и изнемощял, за да не се

изкачва високо на скалите, построил колиба близо до реката, а в съседство

 до нея - кладенец, който считали след това за лековит и чудотворен.

В края на живота си легнал между два камъка и починал, а тялото му останало

 нетленно дълго време. Черквата на манастира е издълбана високо в скалите,

като до нея водят каменни стъпала. Непосредствено пред входа й се намира

скалната ниша, на която е лежал преподобният Димитър Бесарбовски.

Не е известно кога манастирът е бил изоставен напълно и останал без монаси.

Но в средата на ХХ век той е бил възобновен от отец хаджи Хрисант.

 

 

 

 

Страницата е създадена :