шаблон цвете

Начало Начало    Контакти Контакти
 

Родителска  среща

 

род среща

 

      Бях петнайсетинагодишен хлапак и учех в стругарски техникум. По-точно?– не учех. Бягах от часовете, бях натрупал неизвинени и една камара двойки. Викаха родителите ми в училище, пък аз не им казвах. Един ден директорът ме заплаши, че ако не дойда с баща си, ще ме изключи от училището.

Ходех по улицата и се чудех какво да направя. Родителите ми живееха в провинцията, трудно можеха да дойдат. И за какво да идват? За да чуят, че синът им е пред изключване... Изведнъж, както вървях по тротоара, ми хрумна идея. Огледах се наоколо?– случайни минувачи. Харесах си един?– изглеждаше кротък човек, скромно облечен, на възраст колкото да ми е баща. Спрях го и накратко му описах положението си. Помолих го да дойде с мен при директора като мой родител.

Човекът се съгласи. Тръгна с мен към училището. Влязохме при директора и аз го представих?– баща ми.

Директорът само това чакаше и като отвори една уста: синът ви бяга от час, пуши, има двойки...

– Георги е пред изключване!?– завърши директорският монолог.

„Моят баща” мълчеше и ме гледаше. Изведнъж се присегна и ми изплющя страшен шамар.

- Ох! – викнах не от болка, а от изненада.

– Ох ли!?– и върху главата ми се посипаха още удари.?– Ти докога ще ни ядосваш, бе!?– ядно ме шлевеше тоя, уж наглед кротък човек.

– Недейте, другарю!?– намеси се директорът и почна да ме защитава.?– Не го бийте! Той ще се поправи...

– Няма да го бия ли!?– викна почервенял от яд човекът.?– Аз вкъщи ще го пребия! А пък майка му как ще се ядоса! Той ще ? разбие здравето! И пак налетя върху ми с шамари.

Притеснен, директорът побърза да ни помири и да ни изпрати от кабинета си.

Щом излязохме извън училището, човекът се успокои, сякаш нищо не е било. Заведе ме в най-близката гостилница. Поръча ми кебапчета и лимонада, а на себе си?– ракия. И ми каза:

– Ей, взимай се в ръце! Че втори път няма да идвам в училището...

Така се разделихме. Научих само първото му име?– Христо.

      Минаха години. Завърших техникума, почнах работа, излизаха мои карикатури по вестниците, получавах добри пари. Една вечер в някакъв трамвай го видях?– човекът, който бе изиграл ролята на мой баща. Обадих му се, той скочи да ме прегръща, като да съм негов син. Веднага ме покани на гости. Заведе ме в малък занемарен апартамент?– „Софжилфонд“, където живееше под наем с жена си. Нямаха деца. Настаниха ме върху продънен стар диван, той наля ракия, жена му?– болнава, отрудена, сложи нещо за ядене. Пихме и приказвахме, а аз през цялото време се въртях на мястото си. От неудобство, пък и една пружина от дивана ме бодеше отдолу. Христо и жена му не ме пускаха да си тръгна и ме разпитваха?– като родители, които отдавна не са виждали сина си.

Тогава си помислих, че всичко в тоя живот се връща и сега е мой ред да върна жеста?– навремето той, случайният човек, беше изиграл ролята на мой баща, сега аз трябваше да съм негов син. Къде да ходя?– влязох си в ролята и родителската среща продължи до полунощ, макар пружината на дивана през цялото време да ми убиваше...

Като си тръгвах, запомних улицата и номера. На другата сутрин отидох в магазин „Явор“, най-известния мебелен магазин по онова време, и купих един диван?– от изложените на витрината. Натоварихме го на камион и дадох на шофьора адреса на бай Христо.

– Кажете, че е от сина му?– рекох.?– Подарък за именния ден...

Защото на следващия ден беше Рождество.

 

автор: Михаил Вешим; сборника "Текила на разсъмване"

"Родителска среща" на Михаил Вешим е разказът, който се падна на 18,05,2016 на седмокласниците на изпита за прием в гимназиите.

 

 

 

 

 

 

 

Страницата е създадена :