Приказните  къщи на
Мария-Антоанета във Версай

Мария –Антоанета  (1755 - 1793) - френска кралица, съпруга на Луи XVI. Дъщеря на австрийския император. Екзекутирана по време на Френската революция.

 

Мария –Антоанета  била най-малката дъщеря на императрица Мария Тереза ​​и Франсис I, владетелите на Свещената Римска империя. Когато девойката навършила  десет години, баща й умира, оставяйки империята на жена си и осемте деца. Мария Тереза ​​се оказала много делова жена, тя не е само отлично управлява  държавата, но и осигурила на  потомството си успешно бъдеще. Най-блестяща партия австрийската императрица осигурила на  най-малката си дъщеря. Мария –Антоанета  се сгодила за наследника на Франция - Людовик.

 

Девойката  се стараели да възпитават като бъдеща кралица. Не й отказвалаи нищо, учела се да заповядва, и се чувствала уверена, сред хиляди, насочени към нея очи. Когато Мария Антоанета се отправила за Франция, нея, петнадесет годишната, я подкрепяла непоколебимата увереност, че благодарение на своя чар, тя винаги ще бъде в състояние да постигне това, което иска.

 

Облечена в атлазени дрехи, украсени със скъпоценни камъни булката напуска бащиния си дом, за да не се върне никога повече в него. На границата невестата посреща великолепна сватбена процесия, водена от дядото на принца, крал - Людовик XV. Последният, славел се като  голяма ценител на слабият пол, останал  доволен от собствения си избор за внука си. Принцесата била много чаровна и със сигурност щяла да се хареса на френския двор. Младоженецът Людовик - несръчен човек, глуповат млад мъж най-много в живота се интересувал от добрата  храна, но не се отказвал също и от френския престол, още повече че женихът благоговеел пред  принцесата.

 

Сватбата се състояла на 16 май 1770 година.

 

През 1774, Louis XV умира от едра шарка. Младата двойка имала пълна власт, но това малко променило техния начин на живот. Новият крал както и преди едял  много , вечер заспивал в креслото, и записвал в дневника си: "Днес, нищо не се е случило", а Мария- Антоанета продължавала да учудва  парижани с екстравагантното си поведение. Тя променила имиджа си и от декорирана дама се превърнала в една селска простачка. Новият облик на кралицата бил в хармония с неголемия дворец на малкия град - Малък Трианон, където живеела кралската двойка. На двадесет и три години, Мария- Антоанета станала  майка за първи път, и за следващите шест години, тя родила още четири деца, от които само две оцелели: Мария Тереза и дофин Людовик. Мария- Антоанета считала, че има естествено право да пренебрегва недоволството на съгражданите си. Тя съхранила лекомисленото си спокойствие, била уверена, че всичко това ще мине. Но катастрофата все пак се разразила. На 14 юли 1789 светът бил разтърсен от кървавите изстъпления в Париж – безгрижната "столица на света" . Не е известно от  какво се е ръководила кралицата – от привързаността към съпруга си, от дълга,от предишното си самочувствие, но имайки възможност да се спаси с бягство, тя избрала да остане с краля, въпреки че всики приближени напуснали  коронованите пленници. На 5 октомври разярената  парижка тълпа щурмувала Версай, а на следващия ден кралското семейство било арестувано  в двореца Тюйлери.

 

Почти две години, прекарали тук, в заточение Людовик и семейството му. В начало  се отнасяли към тях лоялно: децата са живеели с родителите си, и кралицата е имала възможност да прекарва голяма част от времето си с тях. На 20 юни 1791година , кралската двойка направила отчаян опит да избяга, но той завършил с неуспех, което подтикнало революционерите да предприемат незабавни действия спрямо  арестуваните.

 

Те били прехвърлени в мрачна сграда в центъра на Париж. Людовик XVI все още не можел да повярва, че поданиците му могат да го лишат от престола и упорито отказвал да изпълнява изискванията на революционерите. През януари 1793 г. започнал съдебен процес, което довело до недоумение краля: той бил лишен не от короната, а от живота си. Преди смъртта си, Людовик прекарал последните два часа със семейството си. След изпълнението на присъдата Мария Антоанета известно време продължила бившият си начин на съществуване, но една вечер дошли трима мъже, за да отведат сина й. Няколко дни по-късно Мария- Антоанета била прехвърлена в затвора Консиержери. В една малка влажна килия нито за миг не оставала сама, дори и по време на сутрешния и вечерния си тоалет, отнели й  всичките вещи, включително и малкия златен часовник - неиният талисман. Някак си успяла да си върне гребена и пудриерата.

 

Конвентът (законодателното събрание през периода на Великата Френска революция от 1789 г, бел.пр.)и Комитетът за обществена безопасност, използвали  членовете на кралското семейство като разменна монета, за да се елиминира опасността от интервенция - в края на краищата, Мария- Антоанета била чужденка. Известно време се водели пеговори, но под натиска на общественото мнение на 16 октомври 1793 г. съдът осъдил кралицата  на смърт.

 

В деня на екзекуцията Мария-Антоанета се събудила много рано, не е имала часовник, така че не можела да следи за времето. С помощта на една прислужница кралицата облякла бяла рокля. Охраната я наблюдавала на всяка крачка и най-накрая осъдената възкликнала: "В името на Бога и благоприличието, аз ви моля, да ме оставите макар за миг". Влязал палачът и отрязал  разкошните  коси на Мария- Антоанета: това бил неговият трофей. Настанили я вмръсна  каруца и я подкарали по улиците на Париж. Тълпата грозно и оскърбително подвиквала след нея.

 

Гилотината не била далеч от двореца Тюйлери, на площада на Революцията. Когато Мария- Антоанета я докарали до ешафода, тя неволно настъпила крака на палача.

 

"Извинете ме, сър, аз не направих това нарочно".

 

Това били последните думи на френската кралица.

Мнозина знаят, че последната капка, която послужила да се вземе решение за екзекуцията  на Мария- Антоанета, станало легендарното колие, но това не била единствената причина. Важна роля в тази история изиграло селото на кралицата.

 

Мария- Антоанета дошла на престола  много млада  (тя  се омъжила за крал Людовик XVI, когато била само на 15 години), винаги е била лекомислена девойка. Тя винаги е обичала развлеченията и златните бижута (но помислите си само: кое момиче на 15 години не ги обича!?) и е била готова да харчи много пари за тях.

 

А според един от капризите й, във Версай, на известно разстояние от двореца било построено китно селце. Малки кокетни къщички, напомнящи натруфени колибки от приказките, не голяма  изкуствена рекичка, в която плуват рибки.

 

Това място приличало на приказна страна. Кралицата обичала да прекарва времето си там. От една къщичка тя наблюдавала рибата в реката, пиела чай в другата, в третата играела билярд с придворните дами ...

 

Там се отглеждали различни животни: понита, кучета, крави, кози, и даже кокошки. Понякога Мария-Антоанета дори сама дояла кравите. А за тяхното отглеждане, също били необходими не малко средства, особено като отчитате, какви са били времената. Кралицата винаги е обичала цветята, в действителност, подобно на много от представителките на нежния пол, и в нейното село се отглеждали различни редки цветя. И не само цветя: имало специални алеи, където се отглеждали  за кралицата ягоди  и, разбира се, в градината имало изобилие от плодни дръвчета.


В онези дни това било непозволен разкош. В страната имало ужасен глад (спомнете си легендарната фраза: "Ако селяните нямат хляб, нека да ядат пасти"). А кралицата си позволявала такъв разкош: да си построи село, да отглежда  цветя и животни, да купува златни украшения с толкова много скъпоценни камъни, че дори да си представим е страшно, и ежемесечно да изразходва огромни суми за балове. Това било достатъчно, за да вдигне бунт, и кралицата на Франция Мария- Антоанета да завърши живота си на ешафода ...

 

Следва да се отбележи, че това село е запазено и до днес в почти оригиналния си вид, с изключение на малки реставрации. И все още радва туристите с прекрасния си вид.

Източник

Превод: М. Кръстев