Любов и Раздяла

Любов и Раздяла

 

На края на полето стояли Любовта и Раздялата и се любували на младеж и девойка.

 

Раздялата казала на Любовта: «Нека се обзаложим, че ще ги разделя?!»

 

Любовта й казала. «Почакай, дай ми да отида до тях само един път, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш – и тогава ще видим ще можеш ли да ги разделиш.»

 

Раздялата се съгласила. Любовта отишла до младата двойка, докоснала се до тях, погледнала ги в очите и видяла как между тях прибягнала искра…

 

Любовта се върнала и казала. «Сега е твой ред»

 

Раздялата отговорила: «Не, сега аз не мога да направя нищо– сега техните сърца са пълни с любов. Ще отида при тях по-късно.»

 

Минало време. Раздялата надникнала в дома и видяла младата майка с момченце и бащата. Раздялата се надявала, че любовта им вече е преминала и с надежда пристъпила прага на дома. Но, поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.

 

Раздялата се върнала и казала: «Ще отида при тях по-късно.»

 

Минало време. Раздялата отново се явила при тях – в къщата се чували детски викове, от работа се върнал изморен бащата, майката успокоявала децата. Раздялата се надявала, че вече ще успее да ги раздели – нали за това време и Любовта и Благодарността отдавна трябва да изветрели от техните сърца. Но, поглеждайки в очите им тя видяла Уважение и Разбиране.

 

«Ще погледна по-късно.» – казала Раздялата.

 

Минало време. Раздялата  дошла отново в дома им. Гледа – децата пораснали, баща им побелял им обяснява нещо, жена му готви нещо в кухнята. Погледнала тя в очите им и разочаровано въздъхнала: В тях тя видяла Доверие.

 

«Ще дойда по-късно.» – казала Раздялата и излязла.

 

Минало още време. Надникнала отново Раздялата в дома и гледа, там бягат внуци, до камината седнала прегърбена, стара женица. Раздялата гледа и си мисли – «Ето, като че ли моето време дойде». Искала да погледне старата жена в очите, но тя станала и излязла от къщи. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробищата и приседнала до един гроб. Това бил гробът на мъжа й.

«Изглежда, че съм закъсняла, - помислила Раздялата, Времето е свършило моята работа».

 

И Раздялата погледнала разплаканите очи на старицата.

 

В тях тя видяла Спомен – Спомен за Любовта, Благодарността, Уважението, Разбирането и Доверието.

 

Превод М. Кръстев

Източник: http://subscribe.ru/group/umnyij-otdyih-lyubimyie-pritchi-i-aforizmyi/991327/

Страницата е създадена :