р легенди

 
 

  

Градски  легенди  от  старо  Русе

Част  първа

 

                                                    Рени  Колева

          Градската легенда  е  устно предавани, преразказвани случки, чийто произход не може да се проследи. Въпреки наименованието мястото  в градските легенди не винаги е градът.Градските легенди не са непременно неистина, но често са преувеличени, изкривени или превърнати в сензация.

      В Русе, моят бароков град, истории и легенди твърде много. Доста от емблематичните  места и сгради  носят след себе си интересни и любопитни истории и факти. Ще се опитам да надникнем тук и там и да  задоволим любопитството си отчасти

 

пл свПлощадът на Свободата – или градският площад – един от малкото в Европа, събиращ в себе си цели 12 улици – ул. Кирил Старцев, ул.Средец, ул. Раковски, Асен Златаров, Петър Берон, Гладстон, Борисова, Пирот, Александровска, Петко Д.Петков, Райко Даскалов, Княжеска…                     Тук се намират  Доходното здание, Паметникът на Свободата, Съдебната палата,  къщата  с часовника , където е била първата банка в града, катедрален храм Св. Троица, Операта…

 

  д здДоходното  здание – емблематична сграда  построена в 1901 година от виенския архитект Раул Паул –Банк. Сградата е трябвало да носи приходи на общината и затова там се откриват магазини, казино, театър, библиотека и художествена галерия. На лицевата страна има скулптура на Меркурий- римски Бог на търговията. Днес  сградата е основно ремонтирана и преобразена само в театър. Остава да се довърши задната част и да се разположат кафе сладкарница и други магазини

с палатаСъдебната  палата – здрава, монолитна, представителна сграда. Тържественото откриване на Съдебната палата става на 27 октомври 1940г. в присъствието на министъра на правосъдието и висши  чиновници. Преди нея  на това място се е намирал старият рибен пазар. Цялата фасада е украсена със скулптури дело на професор Любомир Далчев, а цветните стъклописи са поръчани в Германия. Вътре е облицована с мрамор и мраморни колони.

Всички сгради на централния площад  и по отвеждащите улици са емблематични и носят оня стил, заслуга на Мидхат паша, заради който градът е наречен „Малката Виена”.

Къщата на Калиопа калиопа

Истина и легенди се преплитат в историята  на  една от най-красивите къщи  в Русе - „Къщата на Калиопа”  или както се нарича  днес  „Музей на градския бит”.

Двуетажната къща е разположена на брега на Дунав , а от прозорците й се разкрива невероятна гледка. И ако стените можеха да говорят биха разказали легендата  за красива любовна история.

Къщата е построена през 1864 година .Тогава, когато Мидхат паша идва като валия в Русе. Той бързо опознава местното общество  и  според градските легенди  особено го впечатлила една дама. Русчуклии я наричали  Калиопа, защото била красива като музата в древногръцката  митология. За негово нещастие, дамата била омъжена. В знак на любовта, която изпитвал, Мидхат паша решил да й подари къща. Подарък достоен за неговия ранг. Мидхат тайно се надявал, че в тази къща ще може да се среща с Калиопа. Той наредил на знатни архитекти как да изглежда къщата, какво да е разпределението  на стаите … и когато всичко било готово измислил елегантен начин да поднесе подаръка си. Обявил състезание за стрелба по гълъби за дамите от висшето общество. Като награда на спечелилата ще се подари къщата. Легендата разказва още, че всички пушки били заредени с халосни патрони, само на Калиопа с истински. За всеки случай в храстите бил скрит един добър стрелец. Разбира се дамата спечелила …

Но историята между тях не продължила със щастлив край. Мидхат паша е отзован в Цариград  и дошлия след него  нов  управител решил, че освен поста ще наследи и любовта на Калиопа. Тя обаче не била съгласна и един ден я намират удушена. Никога не се разбрало кой е убиецът…

Това е една от легендите… може да вярваме… може да не вярваме…легенда!

Уредникът в музея, обаче, разказва  друго:

„ Това, което знаем със сигурност, е  че след Освобождението  собственик на къщата става  Стефан Камбуров – богат търговец, борец за църковна независимост, участник в комитета  за учредяване  на Българската екзархия в Цариград през 1870 година. До Освобождението  Камбуров живее в Манчестер, където  натрупва добро състояние и се завръща в България като избира Русе за живеене.  Харесал къщата и решил да я купи. Наложило се да иде до Виена, където да осъществи покупката.Във Виена живеела собственичката – Катерина Калиш съпруга на  пруския консул Морис Калиш.

Според мълвата – другата легенда - именно съпругата на консула  е тайнствената Калиопа. Историците, обаче, не засягат този въпрос и остава да гадаем как е било.

Обстановката в къщата, запазените експозиции, стенописите  по стените поръчани от Стефан Камбуров и изрисувани от австрийския живописец Шарл Шаусберг , уникалните предмети произведения на изкуството,  говорят за един богат живот на фамилиите по онова време.

Фамилията на Камбуров притежава къщата около 90 години. След това я купува Общината. Правят се реконструкции, реставрират се  мебели, стенописи. И до днес са запазени в оригиналния им вид произведения на изкуството. Всичко е изящно, красиво и с вкус.

Това може да видите в „Музея на градския бит”, като го посетите и изслушате лекцията емоционално  разказана от  уредниците  му, но това е вече друга тема…

 Ще продължим с  легендите от старо Русе…

Ако някой знае друга, интересна - ние сме готови да я запишем...

* Ползвани са материали от Уикипедия

 

 калиопа

гостната с пианото

калиопа

х о л ъ т

калиопа

 с п а л н я т а

 

Страницата е създадена :