РУСЕНСКА ПЛАТФОРМА
НА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА

Гарата

ГАРАТА

 

Скрито някъде в нашето подсъзнание е идиличното видение. 

Виждаме себе си на дълго пътуване през целия континент. 

Пътуваме с влак. 

Гледаме през прозорците и се опиваме от бързината на преминаващите коли по успоредните на линията магистрали, радваме се на децата, които махат с ръка по прелезите, на добитъка, пасящ по далечните хълмове, заглеждаме се в пушека, който се издига от комините на заводи, радваме се на нива след нива, след нива, царевица и пшеница, на градски контури и на селски къщурки. 

Но най-важното в ума ни е крайната точка. 

Може би ще има музика и знамена. 

Само да стигнем там и мечтите ни ще станат реалност, а парченцата от пъзела сами ще се наредят. 

Колко неспокойно минаваме по пътеките...докато чакаме и чакаме и чакаме нашата гара. 

Когато стигнем гарата, ще сме постигнали всичко, мислим си. 

Когато най-сетне стана на 18... 

Когато си купя последния модел Мерцедес... 

Когато и най-малкото дете се изучи... 

Когато изплатя ипотеката... 

Когато ме повишат... 

Когато се пенсионирам, ще заживея дълго и щастливо. 

Рано или късно трябва да осъзнаем, че няма гара, нито място, където да е крайната спирка. 

Истинската радост в живота е в пътуването. 

Гарата е само мечта. 

Тя непрестанно се отдалечава от нас. 

 

Източник: www.sibir.bg