Най-четените книги на планетата

Михаил Булгаков (1891-1940) „Майстора и Маргарита“ (1891-1940), издаден изцяло за пръв път през 1967 г. Действието се развива около посещение на Дявола в Москва през 20-те години на 20 век. Много критици смятат книгата за един от най-значимите руски романи. По сюжета му са направени множество театрални постановки и няколко филма (в Югославия, Полша, Швеция и Русия). Романът е публикуван цели 26 години след смъртта на автора. Първото му издание е от 1966 г. и е в съкратен вариант за списание. За да достигне романа до читателя, основна заслуга има съпругата на писателя Елена Сергеевна Шиловская

Майстора и Маргарита са влюбена двойка, която завистта и тесногръдието за малко да погубят. Майсторът е писател, избрал Пилат Понтийски за носеща колона на романа си, а Маргарита е красива, жизнена и го подкрепя. От друга страна, Дяволът идва на земята, за да разнообрази ежедневието си и за да провери дали московчани са все такива, каквито ги помни. Убеждава се във всичко, което го е интересувало много неочаквано и смехотворно. Дяволът Воланд е с едно светло и едно тъмно око. Помагат му дебел черен котарак с приятно остро поведение, един герой с карирано сако, нещо като самодива и един прекрасен лош човек с перде на едното око и изпъкнал кучешки зъб. Последният е Азазело.

 

Шарлот Бронте , Джейн Еър (оригинално заглавие: на английски: Jane Eyre. An Autobiography.) е първият издаден роман на британската писателка 1847 година.

Романът разказва историята на Джейн Еър, едно интелигентно и умно момиче, с богато въображение, но с беден произход. Тя губи семейството си още като дете и е изпратена в интернат. Там преживява загубата на единствената си приятелка, която умира от туберкулоза. След завършване на училище, Джейн става учителка и приема работата като гувернантка на едно френско момиче в Thornfield Hall. Тя се влюбва в работодателя си, Едуард Рочестър, и въпреки обикновената си външност и наивен характер, успява да спечели сърцето му. Брачната им церемония е провалена от тайната за валиден брак на Рочестър с психично болна жена, която той от години крие в имението си. Отчаяна от невъзможната им любов, Джейн бяга през нощта и случайно попада в дома на един викарий и неговите две сестри, които впоследствие се оказват нейни братовчеди. Минава време. Един ден Джейн чува във вятъра гласът на Едуард Рочестър, който я вика. Тя тръгва веднага към Thornfield Hall, но там е неприятно изненадана, като намира само руини, останали след опустошителен пожар. Самият Едуард Рочестър е загубил зрението на двете си очи при опит да спаси жена си, която, след като причинява пожара, скача от покрива и умира. Джейн и Едуард се женят. След време Едуард възвръща зрението на едното си око и успява да види първородния си син.

 

Оскар Уайлд „Портретът на Дориан Грей“ (на английски The Picture of Dorian Gray), издаден за пръв път през 1890 г. Той е сред най-популярните произведения на Уайлд и единственият роман в творчеството му.

Дориан Грей (Dorian Gray) е младеж, надарен с изключителна физическа красота, от която всички се възхищават. След като неговият приятел, художникът Базил Холуърд (Basil Hallward), му нарисува портрет, Дориан се възгордява от красотата си. Той си пожелава да остане завинаги млад, а портретът да старее вместо него. Желанието му се сбъдва и лицето на омагьосания портрет не само старее, но и разкрива всички пороци и грехове, на които героят става жертва. В лицето на лорд Хенри (Lord Henry) Оскар Уайлд представя умела карикатура на английската аристокрация от края на 19-ти век и осмива порядките и предразсъдъците на викторианското общество. Неподражаемият диалог, изпълнен с хумор и остроумие, е запазена марка на Уайлд както и основно достойнство на книгата.

 

Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“ (на френски: Le Petit Prince) е книга, публикувана за първи път през 1943 година, представлява неговото най-известно произведение. Той я написва, докато отсяда в един хотел в Ню Йорк през 1942 г.

Като форма и жанр книгата няма аналог в световната литература. Тя е поетичен и философски разказ под привидното впечатление на приказка за деца, но в същото време съдържа дълбоки и идеалистични мисли за живота, любовта и смъртта. Книгата е писана по лични преживявания на летеца-писател и е илюстрирана с негови рисунки, които са включени в повечето издания. Авторът споделя мислите си за безумията на човечеството и простите мъдрости, които възрастните забравят, когато пораснат. „Малкият принц“ е преведен на 180 езика и продаден в повече от 50 милиона копия по цял свят и е адаптиран за опера, театър и кино.

Във всяка глава на книгата малкият принц се среща с различен герой, който може да се разглежда като алегория на даден парадокс или абсурд от света на възрастните. Езикът е прост и обикновен, но в същото време със силно изразена символика. Илюстрациите на книгата, подобни на детски рисунки, са добро допълнение към чистотата и простотата на езика. Книгата може да се разглежда като опит за намиране на детето във всеки възрастен: „Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.“

 
 

Джеръм Дейвид Селинджър, „Спасителят в ръжта”

Аз си представям малки дечица да си играят в една голяма ръжена нива. Хиляди деца, а наоколо ням никой голям човек, искам да кажа- освен мен. И аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта- искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда къде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Зная,че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда.

Джейн Остин, „Гордост и предразсъдъци“ (англ. Pride and Prejudice, първоначално First Impressions) е най-известният роман на Джейн Остин и е считан от мнозина критици за едно от най-значимите произведения в английската литература на 19 век. За първи път е публикуван през 1813 г. По книгата са направени над 10 филма и телевизионни сериала.

"Азбучна истина е, че всеки млад мъж с добро състояние е длъжен да си вземе съпруга". С тези думи започва своята история Джейн Остин, за да ни потопи в един свят, изтъкан от срещи, раздели, интриги, балове и пътешествия. Нейните пълнокръвни и обаятелни герои - от прекрасната Елизабет и нежната и сестра Джейн, до затворения и надменен мистър Дарси и празноглавия и досаден Колинс - са истински хора, изпълнени със съмнения, страсти, страхове и стремежи, които разкриват най-съкровените черти от своя характер. По един остроумен начин Джейн Остин показва, че независимо от обстоятелствата, обществените норми и средата, в която се е родил, човек може да избере да изживее живота си достойно и без да прави компромиси да следва сърцето си, защото почтеността, мъдростта и силата на характера винаги ще бъдат най-ценните качества, които могат да го доведат до щастието и истинската любов.

Маргарет Митчъл, “Отнесени от вихъра”.

Вълнуваща история за любов и кураж в едно общество по време на Гражданската война. Авторката Маргарет Мичъл (1900-1949) оставя трайна следа в американската и световната литература с написването на настоящата книга през далечната 1936 г. От тогава до днес много неща са се изменили и отмрели, но едно е останало все така живо - образите на героите "Скарлет О'Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й — като близнаците Тарлтън, — не го съзнаваха". Скарлет става протообраз на всяка жена: "У нея пламна борбеният дух на дедите й, несломени и след поражение, и тя гордо вдигна глава... Уверена бе, че ще успее. Не се бе родил мъжът, който да й устои, щом веднъж решеше да го завладее". Обществен строй, порядки, начин на живот, това са неща, които просто могат да бъдат отнесени от вихъра, но има и такива, които са вечни. Такава е добрата литература, а "Отнесени от вихъра" е именно това.

Рей Бредбъри. 451 градуса по Фаренхайт (на английски: Fahrenheit 451) е научно-фантастичен роман — антиутопия от Рей Бредбъри, издаден през 1953 г.

Името на романа идва от химическото свойство на хартията да се самозапалва при температура 451° F (232,78° C). Романът описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. Малката опозиционна група на хората-книги се е заела да спаси духовното богатство, като всеки член научава наизуст някоя книга, за да я направи достъпна за следващите поколения. По времето на написване на книгата в САЩ са в разгара си шпиономанията и ловът на вещици, свързани с макартизма.

Ерих Мария Ремарк ,“Трима другари”.

Годината е 1928-а. Германия още пази спомена за краха във войната. Животът на Роби, Кьостер и Ленц - трима неразделни другари - също е белязан от войната. Подобно на мнозина други от тъй нареченото "изгубено поколение", те са се простили с романтичните си илюзии и разочаровани и обезверени, не могат да намерят мястото си в разпадащото се общество. Тримата, безразлични към социалните вълнения и политическите бури на деня, поделят времето си между работилницата за поправка на автомобили и гуляите в баровете и кръчмите, съпроводени от достъпни жени и обилно количество алкохол. Докато Роби се влюбва в младата и очарователна Пат, която става неразделна част от сплотената им група, но и ги подлага на изпитания, през каквито никога не са допускали, че ще преминат... "Трима другари" е сурова, безмилостно откровена притча за самотата и себеотдаването, за приятелството и любовта, за предаността и крехкостта на човешките взаимоотношения.

 

Даниел Киз. Цветя за Алджърнън“ се появява първоначално като кратък разказ и е светкавично включен в авторитетни антологии и преведен на много езици.


Получава още по-голямо признание като запомняща се телевизионна драма и като филм. Обогатен с нови герои, „Цветя за Алджърнън“ се превръща в необикновен роман за един потресаващ експеримент с човешко същество. Книгата е отличена с престижната награда „Небюла“. Тази необикновена история за придобиването и загубата на изключителни интелектуални способности за превръщането на един умствено изостанал човек в гениален ум и болезненото връщане към първоначалното състояние, осветява неизследвани аспекти на самопознанието, завладява с драматизма на изконния човешки стремеж към знание и интелектуална изява, с високото напрежение при прекосяване на разстоянието между гения и идиота, с предизвикателното поставяне на проблемите за любовта, приятелството и общуването от гледната точка на всички, които излизат извън нормата. Целият сюжет е съсредоточен в една-единствена нишка, обвита около постепенния прогрес в интелектуалното развитие на героя от умствено изостанал до гений, емоционалното му израстване и разкриването на детските му спомени. Подобно на всяко едно израстване, и тук процесът е труден, но е допълнително обременен от болезнените ретроспекции на живота на Чарли, от прекалено бързата загуба на детската наивност и илюзии. Както и от влошаващото се състояние на Алджърнън, с когото читателят асоциира самия герой.