<

Джовани Белини – най-обаятелният живописец на 15 век.

 

Белини е роден през 1430 година. Първи учител на Джовани, естествено станал баща му, защото той е роден в семейство на художници. Огромно влияние върху него е оказал знаменития  Андреа Мантеня, оженил се през 1453 г. за  сестрата на Белини Николозия,

             Първите творби на младия художник станали  образите  на Мадоната с Младенеца.

       В бъдеще Белини ще нарисува множество  мадони, много прости, сериозни, не печални  и не усмихващи се, но винаги вглъбени  в равна  и важна замисленост. Сред всички Мадони, нарисувани  от Джовани Белини до 1460 година най-добрата, без съмнение, е така наречената "Гръцка Мадона".

Гръцката Мадона. 1460-1464 гг.

Това е далечна прилика, наподобяваща иконата на тъжно замислената Maрия, нежно прегърнала натъжения младенец. Строго сдържаното в своята изразителност цветово съотношение на лицето на Мария е живо и изразително.Не абстрактен спиритизъм, а поетично одухотворено, дълбоко човешко чувство е изразено в тази толкова проста и скромна на вид композиция. . От края на 1470-те години, вероятно под влияние на творбите на Антонело да Месина, посетилия Венеция, Джовани Белини въвежда в работите си наситени със светлина и въздух цветни сенки.

Оплакването на Христа.

Около 1480, Джовани нарисувал картината "Мадоната с младенеца и шестте светии" за олтара на венецианската църквата Сан-Джобе , която веднага се превърнала в една от най-известните му творби. Този францискански храм поръчал олтарния образ в знак на благодарност към св. Йов и св. Себастиян за спасяването на Венеция от епидемията на чумата, и като прослава на Дева Мария – покровителка на Венеция, както и за утвърждаване на францисканските ценности над доминиканските възгледи за Непорочното зачатие. Около престола на Мадоната художникът изобразил светите Франциск, Йоан Кръстител, Иов, Доминик, Себастиан, и Людовик от Тулуза. Белини вписал този олтарен образ в архитектурата на храма по такъв начин, че той създавал илюзията за продължение на пространство на храма. Колоритът на картината надвива отблясъка на полукръглата ниша на апсидата, за което допринася и мекото моделиране на формите , сякаш обвити в лека мъгла.

Езерната мадона .Свещенна Алегория.

В края на века Белини създава брилянтната композиция "Езерната Мадона" (прибл. 1500). Според една от версиите сюжетът е взет от френската поема от XIV век, "Поклонение на душата".

"Картината на Белини е запечатала някакъв единствен миг на равновесие между живота и смъртта, - пише Ап Муратов. - Оттук нейната чистота, нейният неописуем дълбок покой и религиозна значимост. Както това се случва с образите на нашите сънища, създадените от художника образи не са загубили зримата си и ярка пълнота. Въображението на Белини ги е облякло в бои и форми, напомнящи ни места, където водите са огледално прозрачни, облаците са също светли и тънки, далечните планини са толкова вълшебни и мраморът толкова бял и прозрачен.

Всичко това е било, всичко това е виждано – иска ни се да кажем, когато гледаме картината на Белини, мисълта за Венеция неизменно овладява душата ни. Защото Венеция излиза от нея навсякъде. Венеция в многоцветни плочи на терасите и в мрамора на парапета, Венеция в усмивката на успокоените води, в това прозрачно небе и в този полет на погледа към линията на планините. Венеция в черната забрадка на раменете на младата и стройна жена".

На Белини принадлежат редица ярки портретни произведения: "Малкият "Бакхус", "Гола пред огледалото", "Портрет на Фра Теодоро да Урбино" (1915).

Гола пред огледалото.

Портрет на дож Лоредан.

Шедьовър на Белини –„Портрет на дож-Лоредан» (1501). Н. Харис пише: "Дрехите на Леонардо са нарисувани с любовна грижливост. Обаче блясъкът на коприната и изящната бродерия са приглушени от суровото изражение на мършавия човек. Белини се е отказал от профилните пози, преобладаващи в портретната живопис на ранния Ренесанс: той е създал изображението анфас, подобно на скулптурен портрет на бюст.

Венеция, както обикновено, изоставаше от флорентинската мода, която по това време вече е въвела портретите, които показват половината от човешката фигура, включително и ръцете. Пример за това е създаденият почти в същия период "Мона Лиза".

Такова решение придава на портрета спокойствие и го лишава от излишна официалност, което, разбира се, не би било уместно в портрета на дожа – по-късен шедьовър на Белини; плътно затегнатото облекло подчертава желязната самодисциплина на този човек облечен във власт. "

Мадона на поляната.

Ярък пример на таланта на Белини като пейзажист е картината "Мадона на поляната" (около 1505). "Тази картина е нещо като свод на каноните на живописта на Белини и върх на едно забележително единство на поезия и метафоричния език на религиозните стойности, което Джовани е достигнал благодарение на широката си култураа и емоционалното богатство на своята личност", - смята М. Оливари.

Мадона с младенеца на трон.

Последният период от творчеството на Белини отваря композицията "Мадона с Младенеца на трон", Свети Петър, Екатерина, Лючией и Иеронимома от църквата Сан Дзаккариа във Венеция, от около 1505 година. Тя е създадена съвместно с брат му Джентиле.

Свято събеседване.

На картината може да се види как от тъмното пространство светлината обхваща фигурата на Мадона, св. Екатерина и св. Магдалена, обвединени в мълчание и свещени мисли.

Макар Белини вече да бил на 75 години, той запазил не само работоспособността си, но и способността си към творческо обновяване.

Знаменитият художник Албрехт Дюрер, посетил по това време Венеция, написал: «Джовани Белини…ме хвали в присъствието на много господа, искаше някои неща от моите работи.

Идваше сам при мен и ме молеше да му направя нещо. Ще ми заплати добре. Всички говорят кплко достоен е този човек и аз също съм благоразположен към него. Той е много стар, но все още е най-добър в живописта».

Пиршество на боговете.

Най-добрата работа през последните години на Белини "Пиршество на боговете" (1514).. Секретарят на херцога д‘Есте заплатил на художника осемдесет и пет златни дуката за картината.

Сюжетът на картината изобразява една от античните поеми на Овидий, която се нарича "Фасти" (римски календар, бел. пр).

Поемата разказва, че Богът на плодородието Приап се опитал да съблазни нимфата Лотус, докато тя спяла, но магарето Силен изведнъж заревало и осуетило плана на Приап.

На картината художникът е изобразил целия сън на боговете: Юпитер с орела, Посейдон с Кибела и Церера, Хермес върху бъчвата, Бакхус с венец

Портрет на Фра Теодоро да Урбино (1515)

За последно завършен портрет на майстора се счита „Портрет на Фра Теодоро от Урбино“. На който има датата 1515 г. и подписа Белини. Художникът е изобразил стария прелат като свети Доминик в черно монашеско облекло на фона на затъкната с цветя завеса. Скъпият колорит на картината само подчертава нейната психологическа изразителност.

На 29 ноември 1516 година Марин Санудо в своя „Дневник“ оставил такава записка: "Днес сутринта стана известно, че е починал Дзуан Белин, забележителен живописец…прославен в целия свят.“

Джовани Белини е оставил след себе си двеста произведения – картини и рисунки.

Алина Алексеева

ПреводМихаил Кръстев

Източник