с. Върбовка общ. Павликени
 
 
 село Върбовка община Павликени
 
Павлина Йосифова - Haberle 
 
Павлина Йосифова - Хеберле


През фотообектива на Времето и Пространството


Снимки от село Върбовка, община Павликени

Влизаме по павликенския път.



Влизаме от Павликени или Димча. Разклона преди барата

Снимки от село Върбовка, община Павликени
Снимки от село Върбовка, община Павликени

Къщата на Драгиолаар. Пред нея е запустяла градина, в която е било старото училище. След построяване на новото училище през 1931 г. става специализирано земеделско училище. Разрушено е през 1947 г.

Снимки от село Върбовка, община Павликени

В дюкяна на жълтата къща се помещаваше чакалнята за автобуса за Павликени през 70-те. От Върбовка открай време пътува един единствен автобус: павликенския.>

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Влизаме в широк център. Сивата къща отдясно е на Кюмюрджиевия род. Баба Кюмюрджийка беше единствената българска баба в детството ми, която ходеше без забрадка и винаги с начервени устни.

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Мегдана. Къщата с фурната, която дори аз не помня като фурна. В ранното ми детство в двете задни стаички зад фурната живееха много стари баба и дядо. Явно не са имали деца, защото къщата е необитаема от края на 70-те. Кои ли са все пак наследниците, т.е. сегашните собственици на тези "остатки былой славой"?

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Върбовската музика придружава някого в пътя му към вечността.


Снимки от село Върбовка, община Павликени

Първата от петте къщи на Вълчетата (майчиния ми род). Дюкянът й беше месарницата. Дори през 70-те месарницата изпълняваше тези си функции спорадично: когато в ТКЗСто колеха телета за празниците

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Втората къща на Вълчетата. Изглежда, че е последната, останала притежание на някой от наследниците

Снимки от село Върбовка, община Павликени

- "Нашата къща". Наследена от най-малкия син, дядо ми. Фасадата й е напълно променена, затова пък съседната, на прадядо-чичо Васил е непроменена. Бяха къщи "почти" близнаци.

Снимки от село Върбовка, община Павликени

- Улицата към Горник. Истинската "нашата улица". Улицата на най-дългото ми детство. Тук е била турската махала преди Освобождението. Отляво са къщите на рода Жинголаар. Бащиният ми род. Парцелите били купени от прапрадядо ми Желязко. Първата неизмазана къща отляво беше на дядо ми Йордан. Къщата, в която израстнах.

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Мегданът, гледан откъм нашата, горнишката улица, официално: ул. Осма..

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Къщи от долната страна на мегдана. В дюкяните им през 70-те се помещаваха фризьорския салон и бръснарницата (в отделни помещения) и дюкяна на Николай Шивача.

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Беше чешма. Около нея имаше и пейки, които бяха трибуна на старите баби от средселските къщи

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Все още могат да се прочетат всички имена.

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Снимката е вероятно от 70-те години. Къщата, чиито 2 прозореца надничат зад кипарисите е на бащата на майка ми



Оптимистично е, че кипарисите още са живи и даже са наддали на бой.

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Още по-оптимистично. Училището "Филип Тотьо" е белосано, оградата също е прясно боядисана. Всичко говори за това, че ромските деца (българчета в училищна възраст във Върбовка вече няма) ходят редовно на училище.

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Пътя за Бутово и Левски. Отляво е читалището. Отдясно: в бялата и оранжевата къщи се помещавше бившата фурна, в бялата продаваха хляба, в оранжевата го печаха. Сградата под тях беше кооперативна. На първия етаж бяха сладкарницата и ресторанта (с вътрешна градина и дансинг), на втория етаж беше магазина за конфекция. Там повече от 20 години стопанка беше леля Софийка Магазинерката.

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Читалището. Къде ли са пейките пред него? И чешмичката? Някога, някога, много отдавна, но не чак толкова отдавна, че да не помня, в салона се провеждаха не само партийни и кооперативни събрания, а и върбовската театрална трупа представяше своите "многострадални геновеви", идваше кино, а зад залата имаше библиотека и дори... музей!

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Училището, гледано от читалището. В ниската част имаше киносалон с повече двеста места и с балкон. Сцената беше с много красива завеса

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Любимата ми сграда. В детските ми очи тя и училището бяха съвършенството на архитектурата. На първия етаж отпред е пощата, от която баба ни пращаше колети в плетени кошници, покрити със зашит отгоре плат, на който дядо с химически молив беше написал нашия адрес в Габрово. Отзад: амбулаторията с просторните лекарски и заболекарски кабинет и топлата чакалня. На втория етаж сега е кметството. Кои канцеларии на съвета и партийната организация бяха преди не помня.

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Земеделските кооперации. На първият етаж се помещаваше "Дома на пенсионера". й

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Трудно ми е да кажа кога точно е правена снимката. Строителството на общината започва през 1947 г. По това време кмет на селото е Розин Кръстев

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Имаме си европейско знаме...пък!

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Бившите фурно-магазино-ресторант, гледани от кметството.

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Защо ли и кога ли надписа "ресторант" е бил сменен с "гостилница"? Както и да е, ясно се вижда, че сега няма нито едното, нито другото, нито сладкарница, нито магазин.

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Освен училището, църквата също се поддържа. Дори е в по-добро състояние от през 70-те и 80-те. Били я реставрирали и оправили върбовските власи. Срам за историка: и до сега не знам кои във Върбовка точно са власите и кои циганите.

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Може пък Свети Арахангел Михаил да я опази Върбовка и в идните дни...

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Михаил и Виолета Солникови. Без тях динамиката, красотата и чара на Върбовка между 60-те и 80-те години нямаше да бъдат толкова силни. Чичо Мишо тази години навършва 80 и още е председател на кооперацията.

Снимки от село Върбовка, община Павликени

1_май 1951. На преденн план отличникът Михаил Розинов, а пред него - директорът Енчев, а зад него - портретът на Вълко Червнков, Министър-прдседател по това време.

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Манифестация на 1 май 1952 г. Най отпред Ема Борьо и Пеца
На заден план любимата на всички учителка Гърбова

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Обща снимка на учениците от IV клас -1951г. Най-отпред е, разбира се, отрядният председател

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Вятърът мете есенните листа от централната улица на селото

Снимки от село Върбовка, община Павликени

Под горньото заглавие "Детинска мъдрост" ще се отвори в град Свищов училище за дечица от 4 до 7 години, под ръководството на подписаний